Поезия

[fred]

Пасха
Кирил Христов

Усмихнат сирото, Господний дом
нататък в утрото белее.
Града наоколо му от зори пустее,
прелива се вълна подир вълна насам:
те всички идат на Голгота
като една душа
и погледите викат: „Ето ме - живота! -
Аз не греша!“

И като че се святка околвръст страната
сред пролетен за празник жаден ден -
и нощ на всички прагове е с кървав мак в косата.

И тихо се понесе над главите на сганта
безмълвен - сякаш звук самотен от
камбана.
Върху корава длана
на бич държалата ддесница на Христа
разцъфна като роза, първа рана.
И слушат те от близо и далеч:
Звучи така безумно родна реч!
„Просто им, Татко, те не знаят
що вършат.“
И като прегазен труп
във покривалата си свити вкуп
под кръста три жени ридаят.

И в неподвижна берна глъбина
избиват огнени езици: миг широко запламтява -
и пропаст под нозете озарява,
продънена внезапно, настръх като сетня светлина.

[boris037]

Жени и вино! Вино и жени

Кирил Христов

I
Прости мъртвило, роден край, прости!
Пред мене нов живот се днес открива,
с нов трепет се сърцето ми опива,
и моят дух неудържим лети
към щастие - към бури и вълненйя?
Пиян съм аз от мойте младини!
Тъй хубаво е всичко окол мене!
Жени и вино! Вино и жени!

II
Колиба кривнала е ваший храм,
кандило слънцето ви е... - Плъзнете
по призраци, а мене оставете
да поживея, както аз си знам:
в безумства и вов вихрени наслади!
И погребалний ми ли чуйте звън,
не ме окайвайте, че сили млади
прахосал съм: то беше дивен сън!

III
О, нека отлети живот крилат -
ала със пълна чаша във ръката,
кога тъй сладостно шуми главата,
когато цял е в рози Божий свят!
И нека отлежала се отпусне
на топломраморните й гърди,
несвестно нека шепнат бледни устни:
- Ах, тихичко ми пей, не ме буди!...

[fred]

Е това добре стана, от един автор, друг участник да пусне нещо

[Mirela]

"Нося сърцето ти в мен"
Едуард Естлин Къмингс.

Нося сърцето ти в мен.
Нося го в моето сърце.
Винаги съм с него.
Където и да отида,
ти си с мен, скъпа моя.
И това, което е сторено от мен,
направила си го и ти, скъпа моя.

Не се страхувам от съдбата,
защото ти си моята съдба, мила.
Не искам друг свят,
защото, красавице,
ти си моят свят.

Това е дълбоката тайна,
която никой не знае.
Това е корена на корена
и пъпката на пъпката,
небето на небето
и дървото, наречено живот, което
расте колкото се надяваш.
Това, което го подхранва
е чудото, което държи
звездите разделени.

Нося сърцето ти в мен.
Нося го в моето сърце.



Моето любимо

[pe60]

Ние се оженихме

Аз,още помня първите целувки,
мечтите под изсъхналите клони
и топлото от твоите милувки
и първите проронени сълзи
и трепетът от наште първи срещи
и клетвите и ревноста от нищо
и вярата,сълзите ти горещи,
безумната ни близост помня аз.

Помня ясно наща първа нощ
и живота в студената стая,
трудностите,вярата ни още,
че всичко е тъй както двама сме мечтали.
И как дори понякога забравяхме,
да се целунем двамата защото,
бяхме уморени,пък и страдахме,
че хората за всичко са виновни.

Децата ни не знаеха това,
те трябваше да имат всичко..всичко,
играчки,любов и красота,
дори не питаха,а искаха това.
А ние..ние тичахме забравили дори,
живеем ли с теб или сънуваме,
да търсим вечно вечните пари,
за да мечтаеме и съществуваме.

Забрави ли вече първата целувка,
мечтите ни изтинаха от чакане,
забрави ли вече първите милувки,
очите ти пресъхнаха от плакане,
ръцете ти дори и те посърнаха
от болката,по сбъднатите радости,
децата ни пораснаха и тръгнаха сами,
без нас да търсят своето щастие.

Не помня вече женени ли бяхме,
сега сме както винаги сами.
Косите ни са бели от очакване,
от сутрин само да се свечери.
Да си отиде някои от нас,
а другия мъчително да тлее,
за да повярва страшно в някой час,
че е останал сам и мисли..мисли че живее.

Васил Андреев

[fred]

Пуснах едит стих в изпълнение на Висоцки, за да провокилам малко мнения и във форумната тема за Хора без работа, малко за вълците и т.н, който желае може да вземе участие.Да прелеем малко интересите помежду си
http://clubalfaromeo.com/forum/showthread.php?t=65402

[fred]

АКО
Ръдиард Киплинг-превод незнам на кой

Ако владееш се, когато всички,
треперят, а наричат теб страхлив;
Ако на своето сърце едничко
се довериш, но бъдеш предпазлив;
Ако изчакваш, без да се отчайваш;
наклеветен — не сееш клевети;
или намразен — злоба не спотайваш;
но… ни премъдър, ни пресвят си ти;

Ако мечтаеш, без да си мечтател;
ако си умен, без да си умник;
Ако посрещаш Краха — зъл предател —
еднакво със Триумфа — стар циник;
Ако злодеи клетвата ти свята
превърнат в клопка — и го понесеш,
или пък видиш сринати нещата,
градени с кръв — и почнеш нов градеж;

Ако на куп пред себе си заложиш
спечеленото, смело хвърлиш зар,
изгубиш, и започнеш пак, и можеш
да премълчиш за неуспеха стар;
Ако заставиш мозък, нерви, длани-
и изхабени — да ти служат пак,
и крачиш, само с Волята останал,
която им повтаря: „Влезте в крак!“

Ако в тълпата Лорда в теб опазиш,
в двореца — своя прост човешки смях;
Ако зачиташ всеки, но не лазиш;
ако от враг и свой не те е страх;
Ако запълниш хищната Минута
с шейсет секунди спринт, поне веднъж;
Светът е твой! Молбата ми е чута!
И главно, сине мой — ще бъдеш Мъж!

[fred]

ЕСЕННО ПРИЗНАНИЕ
Георги Константинов

На този свят, в житейската гълчава,
най-силно съм усещал близостта
на три неща, които изброявам:
Любимата, Приятелят, Смъртта...

Любимата - със име и без име.
Любимата със много имена.
Зелена светлина, изгряла зиме.
Среднощно слънце. Утро със луна.
Задъхан вик в мълчанието пусто.
Бодлива роза на самотен хълм,
която ме ранява с нежно чувство,
че вечното изкуство не е сън...

Приятелят - различен и еднакъв.
Със свои грижи и със собствен глас.
Но който в радостта ми не е плакал
и не е пял, когато плача аз.
С когото двойно на света живея,
но без да бъда тъмно раздвоен,
с когото общо, под една идея
върви несъвършеният ни ден...

А пък Смъртта... За нея нямам думи.
Тя може да лети и да пълзи,
да влиза тихо в празниците шумни
и да крещи в най-тихите сълзи.
Да, има Смърт! Но нека е такава -
да свърши с мен, но не и със света!
И някой друг след мен да изброява:
Любимата, Приятелят, Смъртта

[fred]

Пабло Неруда
превод-неизвестен за мен

Умира бавно този…
който не пътува,
който не чете
и не слуша музика,
който не открива
очарование в себе си.

Умира бавно този…
който разрушава
себелюбието си,
който отказва помощта,
който не търси разнообразие.

Умира бавно този…
който се превръща
в роб на навика,
минавайки всеки ден
по същите пътеки,
който не рискува
да се облече в различен цвят
и не разговаря с непознати.

Умира бавно този…
който бяга от страстта
и водовъртежа на чувствата,
които връщат блясъка в очите
и спасяват тъжните сърца.

Умира бавно този…
който не променя живота си,
когато е недоволен от работата
или любовта си,
който не рискува сигурността
за неизвестното,
за да преследва една мечта,
който не се решава поне веднъж в живота си
да избяга от мъдрите съвети.

Не умирай бавно… Живей днес!
Рискувай днес! Действай днес!
Не се оставяй да умираш бавно!
Не забравяй да бъдеш щастлив!

[Butterfly]

ЖИВЕЙ! -Матей Шопкин


Живей, когато имаш всичко-
или от всичко си лишен-
и късаш думите на срички,
за да не паднеш в техен плен.

Живей, когато ти се плаче-
или от плач си отвратен-
от бели вълци и гризачи,
които ровят в твоя ден.

Живей с умората на всеки,
сънувай неговия сън,
и ако всичко си отрекъл-
повикай Слънцето отвън.

Живей, дори да си измамен
от собствената си съдба,
и вместо да усетиш рамо-
усещаш нечий нож в гърба.

Живей за всичко, а когато
животът вече изгори-
вдигни се пак и без остатък
останките му събери.

Живей! И всяка адска жега
с капчукова вода полей!
Дори да ти коват ковчега,
живей, Приятелю, живей!…

[fred]

На някой или някоя

Емили Дикинсън

***
Аз никоя съм. А ти кой си?
Ти също ли си никой?
Тогава двама сме. Но не издавай -
че те ще ни навикат.

Колко е мрачно да си някой
- и като жаба мокра -
да казваш цял ден свойто име -
пред възхитена локва.

****
За да направиш прерия е нужно
пчела и детелина.
Пчела и детелина и една мечта голяма.
Дори мечтата само стига,
ако пчели и детелини няма.

Емили Дикинсън

[fred]

Финдли
Робърт Бърнс, някъде около 1782
преводач Владимир Свинтила


— Кой хлопа в този късен час?
— Аз хлопам — каза Финдли.
— Върви си! Всички спят у нас!
— Не всички! — каза Финдли.

— Не зная как си се решил…
— Реших се — каза Финдли.
— Ти май си нещо наумил.
— Май нещо — каза Финдли.

— При тебе ако дойда вън…
— Ела де! — каза Финдли.
— Нощта ще минеме без сън.
— Ще минем! — каза Финдли.

— При мен да дойдеш, току-виж…
— Да дойда? — каза Финдли.
— До утре ти ще престоиш.
— До утре! — каза Финдли.

— Веднъж да минеш моя праг…
— Да мина! — каза Финдли.
— И утре, знам, ще тропаш пак.
— Ще тропам! — каза Финдли.

— Ще ти отворя, ала чуй…
— Отваряй!… — каза Финдли.
— Ни дума някому за туй.
— Ни дума! — каза Финдли.

[fred]

Зимна вечер
Пушкин
Превод Любен Любенов

Буря небесата крие
със мъгли и снегове;
ту по вълчи тя завие,
ту по детски зареве,
ту из сламата засъска
по тавана овехтял,
ту прозорчето заблъска
като пътник закъснял.

Хижата ни потъмняла
е изпълнена с тъга.
Бабо, що си замълчала
край прозорчето сега?
Може би си уморена
от виелицата вън
или твоето вретено
те унася в кротък сън?

Я от мъка да налея,
вярна дружке в младостта;
где е чашата? От нея
ще усетим радостта.
Пей ми как живяла птица
зад далечните моря,
как ранила хубавица
към герана със ведра.

Буря небесата крие
със мъгли и снегове;
ту по вълчи тя завие,
ту по детски зареве.
Я от мъка да налея,
вярна дружке в младостта:
где е чашата? От нея
ще усетим радостта.

[fred]

Земя

Вапцаров


Тази земя,
по която тъпча сега,
тази земя,
която пролетен вятър пробужда,
тази земя – не е моя земя,
тази земя,
простете, е чужда.
Сутрин тръгвам.
Фабричният път
го задръства
с рубашки
безброя.
Ние сме слети с сърцето,
с умът,
но... земята не чувствам моя.
Над мойта земя
напролет
лъчите
шуртят,
гърмят водопади
от слънце
над мойта
земя.
Ти чувстваш дълбоко
сърцето на земната гръд
и виждаш как с скокове
раснат безбройни цветя.

Над мойта земя
в небето
опира
Пирин.
И мурите в буря
илинденски приказки пеят,
над Охрид лазура е
толкоз просторен и син,
а още надоле
е светлия бряг на Егея.
Спомням си само.
И ето нахлува кръвта
във сърцето, което
топи се от някаква нежност...
Моя страна! Моя прекрасна страна!...
Поена със кръв
и разлюляна
в метежи.
По Беласица телени мрежи...


(Нещо се променя формата, който иска да види подредбата на стиховете от автора, за него това е харктерно:
http://www.slovo.bg/showwork.php3?Au...ID=119&Level=3 )

[azazelbg]

Венелин Венев

Венелин Венев

вълчо

снегът ме издаде. натрупа и спря.
следата е ясна и прясна. следата е моята бяла съдба.
но съдбата след мене се врязва.
съдбата ми винаги била е пред мен.
била е в гора, или в мрак.
била е заек, овца и елен. но никога в задния крак!

те вече са близо.
и говор, и лай.
дълбок е снегът за Съдбата.
със зъби държа нейния край.
другият - държи го гората.
изтръпнаха зъбите.
само вик до гората.
съдбата побягва пред мене.
викът ми разсича далечината,
викът ми - аз съм спасен!

гората мълчи.
съдбата мълчи.
извира под лапите дим.
...а с тях ще се срещнем очи във очи.
и този път - един на един

---------- Post added at 19:22 ---------- Previous post was at 19:17 ----------

Венелин Венев - ти само почакай


ти само почакай на спирката
този трамвай така закъснява...
многокраките многоточия от снимките
нека не те смущават.

ти само така ме почакай...
подсвирни на свиреца-врабец.
подсвирни и на сенките в мрака
в техния мил и измислен градец

искам само да ме почакаш
сега, вчера, утре и днес...
плаче небето, ти няма да плачеш,
нали знаеш моя адрес.

ти само почакай на спирката.
нали не си плакала?
смеят се многоточията и знаят снимките,
че всъщност аз съм те чакал...

---------- Post added at 19:25 ---------- Previous post was at 19:22 ----------

---------- Post added at 19:27 ---------- Previous post was at 19:25 ----------

не си отивай, любов, нарисувай ми лято
в този зимен, отчаян сезон.
и нощта нарисувай светла и свята...
не си отивай, любов.

не си отивай,любов, пролетта нарисувай
като спомен за дъжд и за сън.
като остров, към който все плувам...
не си отивай, любов.

не си отивай, любов, есента не забравяй.
нарисувай я гола и умна.
и следи нарисувай, които аз съм оставил...
не си отивай, любов.

аз си тръгвам, любов, няма време, нали.
и не плача. аз съм готов.
бях тук, бях със теб. аз си тръгвам, но ти...
не си отивай, любов.